Слънцето изгря, слънцето се скри,
а под него - нищо ново.
Ние сме сега нашите мечти от някога преди.
Ние сме сега нашите мечти,
но дали сме по-щастливи...
Ние сме сега нашите мечти.
Каквото е било, то е и сега,
и каквото пак ще бъде.
Вече е било, някога преди.
За теб не знам, но аз бях сам
почти през всички тези дни.
Дали и Ти за мен не си
живял някога преди?
Колко съм раздал, колко съм отнел, времето ще заличи...
Но никой не успя в мен да промени твоите черти.
Гледам се сега, някак отстрани,
времето по мен личи.
Всичко се мени, а Ти?
За теб не знам, но аз бях сам
почти през всички тези дни.
Дали и Ти за мен не си
живял някога преди?
И никой като Теб... няма като Теб!
И аз и ти не сме тук случайно.
Няма никой като теб,
и аз не съм със Теб случайно...
Хей
Аз знам защо съм чакал досега..
Обичал съм преди, но не така ..
Аз чаках моя клоун
С червен нос и балон
С целувки от най сладките неща
ГУБЯ КОНТРОЛ КОГАТО Теб те няма
В Теб виждам смисъл за да остана
Сгушена в мен рисуваш свят за двама
Ако се пуснеш – аз ще те хвана
Никой преди Теб не ме е обичал
Няма след теб друг на Теб да прилича
Всеки мой ден във който Теб те няма
ГУБЯ КОНТРОЛ …
Ден след ден , и пак
Една си с мен – друга с тях
И не зная сам на кой твой образ да се доверя
И чудя се дали едно сме аз и ти, и искам ли така да продължи
В ТЕБЕ САМО, В МЕНЕ САМО, В ДВАМА НИ
Тръгвам си от теб и Август е Септември
В Твоите очи се спуснаха мъгли
Започва да вали и Август е Септември
Винаги боли останем ли сами
Аз съм аз - Ти си Ти...
Мислиш ли? - Можеш ли ...
Да обичаш, както аз Те обичах ...
Аз бях теб - мен си ти, но Ти си мен от преди
Тръгвам си от Теб и Август е Септември
Едно огледало
И черно и бяло
Това сме аз и ти
И глас във пустиня
И пролет и зима
Събрани в едно
Ако с теб се намерим
Врата във полето
Врата във небето
Това сме и аз и ти
В едно огледало и край и начало слети във едно
Щом накрая те намерих
В ЕДНО ОГЛЕДАЛО
Скитници сред звездите
Край ли е това кажи ми се питам
Или е начало
В ЕДНО ОГЛЕДАЛО
И теб и мен ни има
Но без теб и аз съм само
Глас В Пустиня
